VisitSvishtov
Официалната туристическа страница на град Свищов


Крепостта Калето и превратностите на времето

На хълм почти в центъра на Свищов е кацнала крепост, чиито руини се издигат на стратегическо място, разкриващо невероятна гледка на изток, запад и север. Хълмът е укрепен далеч в миналото. След варварските нашествия от средата на 3 в., на хълма Калето (араб. KALE- крепост, укрепление) в северната част на днешния гр. Свищов е изградена крепост. На около 150 м. югозападно от върха на хълма са открити два сегмента от крепостна стена и външна кула. Тази стена е построена на склона на хълма и вероятно го е опасвала целия, а градежът й е характерен за времето след 4 в. В крепостта са намерени дребни находки от латенската епоха до късното средновековие, което говори за дълго и непрекъснато обитаване на хълма.

На базата на исторически извори и археологически материал от проведените там разкопки, крепостта е датирана в 13-14 в. Според османски хроники в 1641 година тя е завзета от влашкия войвода Влад Цепеш, прочул се с радикалното си отношение към османските управници и с привързаността си към екзотични ритуали.

Най-ранно сведение за свищовската средновековна крепост и града, намираме в Хрониката на Нешри, която отразява турското завоюване на българските земи в края на 14 в. В нея откриваме, че Зищова (Свищов) е причислен към крепостите, влизащи в Шишманова земя. В хрониката се разказва как Али паша, в завоевателния си поход по брега на Дунава, стигнал до свищовската крепост и поискал войводата на Свищов да я предаде доброволно, но той отказал и се приготвил за бой, оказал упорита съпротива и се покорил едва когато му привършили припасите.

Почти същите събития разказват Ханс Леонклау в “Нова хроника на турската нация, написана от самите турци” от 1595 г. и в “Османска история” от Ахмед Джевед паша, издадена през 1864 г. След завладяването на крепостта, в нея е настанен постоянен турски гарнизон. Калето е отбелязано и върху картата на Фра Мауро от 1459 г. под името Sisco. През 14-15 в. тя се споменава във връзка с походите на унгарския крал Сигизмунд (1396 г.) и на Владислав Варненчик (1444 г.). По-достоверни и подробни данни за крепостта се намират в съчиненията на турските хронисти и пътешественици от 17 в. Хаджи Калфа и Евлия Челеби.

В 1791 г. градът се споменава в репортажи на чуждестранни журналисти по повод Австро-турската война от 1787-1791 г. и подписването на Свищовския мир между воюващите в конфликта страни. За последен път сред историческите извори крепостта се споменава във връзка с Руско-турската война от 1806-1812 г., когато турският гарнизон капитулира без съпротива на 1.IХ. 1810 г. и ген. Каменски заповядва да се запали градът, да се разруши до основи укреплението и да се взриви цитаделата. След този погром турците я изоставят, но крепостта съществува още дълго време, като полуразрушен архитектурен комплекс.

Окончателното й разрушаване става в средата на 19 в., когато камъните й се използват за построяване на турската казарма “Ени къшла” през 1850 г.


Свищов на картата
Свищов на картата
Електронен бюлетин
 
Архив

Календар на проявите



16.05.2014 изминало
Откриване на Нове
Осми фестивал на античното наследство "Орел на Дунав" и откриване на проект "Нове - сърцето на легиона"

22.09.2011 изминало
СВИЩОВСКИ ЛОЗНИЦИ 2011
Програма на празниците на града "СВИЩОВСКИ ЛОЗНИЦИ 2011"

27.05.2011 изминало
Четвърти фестивал на Античното наследство
Четвъртият фестивал на античното наследство ще се проведе в периода от 27-ми до 29-ти май в Свищов. Подробности на сайта на фестивала http://www.EagleOnTheDanube.org

Календар на проявите
Съвет по туризъм
гр. Свищов

за контакт